Когато се чуствам самотна и усетя, че няма никой на кого да звънна и да кажа "Здрасти, липсваш ми , искам да те видя! ", тогава мога да кажа, че нямам приятели, а само познати (онези хора, с който прекарваш деня си , но не им се доверяваш напълно).
Приятел е онзи, на когото можеш да се обадиш по всяко време на денонощието за да споделиш радост и сълзи...
Приятелят те възприема такав/а каквато/какъвто си. Без значение колко лоши навици имаш - колко си добър или лош и т.н.
Най- важното, приема те и каквото и да става ще скочи за теб, ще бъде до теб. Просто ще е там.
Ти го знаеш, доверяваш му се, затова и си му верен и го наричаш СВОЙ приятел.
Аз сега мога да кажа, че имам 2-3 приятели и бая познати ... спазвам клището явно. но ако се замисля дори и приятелите ми не ме познават толкова добре, колкото аз самата се познавам - показвам им само това, което искам да видят и знаят. Приятел е относително понятие.
Ако някой ден телепатията стане нещо обичайно и някой прочете мислите ми и пак се "цани" за мой приятел, тогава мога да кажа, че найстина съществува ПРИЯТЕЛСТВО на този свят. Засега всичко е относително, така че нека да живеем за малките мигове и спомени прекарани в смях, закачки или в сълзи и драми. Важното е да има някой около теб. Някой, с който да живееш живота си... да го наречем ПРИЯТЕЛ!!!
Колкото и противоречиво да звучи всичко, което пиша - така го чуствам. Това е мое мнение.
Поздравчета и приятна игра в Икариам...
Кат